Съвременното българско училище не е адекватно на реалността

by Царевна

Училището съществува не за да имаме работа аз и колегите ми, а за да удовлетвори една обществена потребност – образование за новите му членове. Не каквото и да е образование, а адекватно на света, в който живеем. Имам усещането, че тази идея не е отправна точка в работата на мнозинството учители и това води до редица неблагоприятни последствия. Достатъчно е да се разходим из уебсайтовете на столичните училища, за да забележим тревожния факт, че в училищата ни работят хора, които изглежда отдавна са загубили връзка с днешната реалност. Звучат архаично и непрофесионално. Създават учебно-възпитателна среда, която не подпомага децата в адаптирането им към актуалното състояние на света, а по-скоро възпрепятства тази адаптация. Вярно е, че образователните системи са консервативни не само у нас, но ми се струва, че нашият случай е не просто резултат от здравословен консерватизъм, а е закономерно следствие и от липсата на всякакви изисквания към нас, учителите, да се развиваме и да сме информирани за промените, настъпващи непрекъснато около нас.

Усещането за застоялост, което създава прекрачването на прага на преобладаващата част от българските училища, идва не от остарялата материална база и казармения тип сграда, а от мисленето на хората в нея. Напълно разбираемо е подозрението, с което все повече образовани, модерни, млади родители гледат на онова, което училището може да предложи на децата им. Мисля си обаче, че именно тези хора не трябва да мълчат. Те трябва да се включат в така необходимия смислен обществен дебат по тези въпроси, в който да изкристализират възможните добри решения и който да покаже личната ангажираност към проблема на всеки един от нас, защото всички ние, без изключение, сме потърпевши от неблагоприятните тенденции в българското училище. Тези хора имат право да изискват много от нас. От това ще спечелим всички.

Advertisements