Лето 1850

by Царевна

1540439_10201546706125788_2101330358_o „Лето 1850“ е роман за потъналото в забрава Видинско въстание от 1850г., за едно събитие, така и несъстояло се като спомен в националното ни съзнание, защото, както твърди авторът, в паметта ни оставят следи само събитията, които са изречени, записани и четни след това, т.е. събития, които са се превърнали в Слово.

Най-сетне Видинското въстание е Слово. И то какво Слово! По правило не обичам описанията на обстановката, защото те не допринасят особено за възприемането ми на текста. Вече знам, че това не важи за описанията в „Лето 1850“. Не че романът прелива от такива, но където ги има, те карат да се размърдаш доволно на мястото си и да се удивиш на възхитителната мощ на езика да твори светове, по-живи и убедителни от самата реалност. Зеленото на Владимир Зарев ми е по-зелено от зеленото, което наблюдавам със собствените си очи. Колко пъти съм гледала корабчетата по Дунав, но никога не са се отразявали така ярко в ума ми, както оживяха при това изречение: „Параходът „Принц Ойген“ въртеше тромавите си лопати, сякаш огромна ранена птица биеше с крила по разпенените води.“ Или „Параходът закачи подводен дънер и туловището му потръпна.“,  „…дворищата,иззидани от плет, измазани с кал и с обич“, „…в него (в човека) се плискат и оплитат ума и душата му“ и т.н. и т.н. Език, пред който дори  собственият ти, вечно имащ какво да добави глас, онемява. Притихва, за да ти даде възможност да се вслушаш в онова, което наистина си заслужава да бъде слушано и чувано. Оставя те да преживееш истинската сила на Словото.

От тази книга личи, че Владимир Зарев е не просто виртуозен разказвач, но е и тънък познавач на българския характер. Наблюдателен, проницателен, дълбок… Текстът е наситен с големите въпроси за свободата, времето, страданието, властта – огромно предизвикателство, но и радост за ума ми. През цялото време имах чувството, че се движа по ръба на разбирането. Разбирам, но и усещам, че има още. Затова се налагаше често да спирам четенето, да се опитам да уловя поне нещичко от онова, което ми се изплъзва. И тези почивки за вникване бяха най-приятната част.

Всъщност, Видинското въстание е Слово от повече от четвърт век /първото издание на „Лето 1850“ е от 1988г./.  А дали ще се превърне в Памет? Щастлива съм, че в моето съзнание то вече е спомен. Това ми носи чувство на изпълнен дълг, защото дори да нямам нужда от свързващи нишки към (не)героичното минало на народа и рода ми, за да се чувствам цялостна личност, изпълнена със себеуважение и човешко достойнство, дори да не усещам никаква носталгия по родното място и да мога да живея пълно и щастливо на стотици други места по света, ИМАМ отговорност към паметта на тези, благодарение на които днес съм тук и свободно се радвам на живота си.

Прочитането на „Лето1850“ превърна мъглявите визуалните представи за родното място, придобити чрез собствените ми сетива, в плътна, емоционално наситена действителност, защото Словото на писателя обогати сетивните спомени с осмисляне и така им придаде яркост и тъкан, които нямаше да постигна сама дори цял живот да бях прекарала там. Заради този ефект, най-горещо препоръчам романа на всички мои земляци, които четат тези редове. На другите го препоръчвам заради всичко останало в него.

Advertisements