Пътят на самозависимостта

by Царевна

ИзображениеТоку-що затворих „Пътят на самозависимостта“ на Хорхе Букай. Не обичам книги за самопомощ и затова винаги съм заобикаляла автори като него. Но все някога трябваше да опитам и опитах, но определено не ми хареса.

В първата половина на книгата се представя концепцията за „самозависимостта“ – какво е самозавимостта, защо е важно да зависим от себе си, а не от другите, да носим отговорност за решенията си, да осъзнаваме, че винаги имаме избор. Във втората половина се предлага път за постигането й. Интересното е, че почти няма идея, с която да не съм съгласна и от която да не се ръководя в собствения ми живот, но въпреки това ми беше неприятно да продължавам четенето, защото се чувствах отегчена и донякъде подценена. Тази книга е пълна с истини, но те са банални истини. За мен няма нищо изненадващо в тях – което и женско предаване да си пуснем, ще се намери някой специалист, който да съветва по подобен начин с претенцията, че ни дава ценна рецепта за по-добър живот. Освен това през цялото време имах усещането за движение по повърхността. Дадено нещо е така и толкова, почти никакви сериозни аргументи. Пред такъв тип текстове сигурно и не стоят цели за навлизане в дълбочини, но на мен ми бяха необходими, за да надскоча житейското си разбиране за засегнатите проблеми и да бъда убедена в тезите на автора. Иначе не виждам никаква полза за себе си да ги чета. Като добавим и това, че самият текст ми се стори набързо скалъпен, без особено старание и внимание, това допълнително ми създаде усещане за неуважение и подценяване от страна на автора към читателите му.

Въпреки всичко, сигурна съм, че тази книга би помогнала на немалко хора да поемат контрола на живота си и отговорността си за него, особено ако са в състояние на безпътица. За себе си мисля, че ако „Пътят на самозависимостта“ беше издадена на български преди 5-10 години и я бях прочела тогава, сигурно щях да открия ценни идеи за себе си. /Точно обратното на онова, което изпитах по отношение на „Мадам Бовари“/ Дали щяха да ми прозвучат достатъчно убедително, за да се превърнат в ръководни начала на живота ми, такива каквито са сега, имам известни колебания… 🙂 И затова си мисля, че е хубаво до тези истини да се стига по други, по заобиколни пътища, но носещи по-голяма степен на убеденост, че именно те са правилните за теб – качествена художествена литература например, анализ на собствения житейски опит, черпене от по-богатия опита на другите… Този път на директно наставляване ми се вижда полезен само когато си стигнал до задънена улица, дезориентиран си и имаш спешна необходимост някой да ти посочи изхода. А иначе, друго си е самостоятелното откривателство – да се щураш напред-назад из света, воден от капризите на собственото си неизчерпаемо любопитство към него, на собствен ход, със собствено темпо… да се очароваш и учудваш от него и така полека-лека да стигаш до все по-задълбоченото му разбиране. Така и стъпките ти ще станат по-уверени и грациозни, и осанката ти по-привлекателна 🙂 Ще ти е и по-интересно.

Advertisements