Възвишение

by Царевна

ИзображениеЧетох бавно тази книга, защото усещах, че прочета ли я, ще ми липсва. Давах си време да се наслаждавам всеки ден по малко на находките в нея, да ги осмисля добре, докато паралелно си четях други неща. Снощи гледах спектакъла на Иван Добчев. Благодаря, че ми подарихте щастието  да се върна отново към този текст!

Пиша този отзив, не защото имам претенцията, че ще кажа нещо, което вече не е казано за романа. Споделям го с вас, защото имам нужда да изговоря поне част от вълнението, което той породи в мен и се надявам с това да спечеля поне още един негов бъдещ читател. Убедена съм, че прочитането му ще ви е полезно, защото този роман носи разбиране! Насочва те към теб самия, показва ти дълбоката противоречивост на същността ти и ти помага не просто да се видиш по-ясно, но и да се разбереш! Естествено, че не докрай – ако се разбереш до дъно какво ще ти остане за след това, но поне донякъде. Цялото това люшкане между любовта и омразата по отношение на едно и също нещо, блъскането в себе си в стремежа да си обясниш личните си и обществените ни провали и постижения, гневът и критичността към другите… и постепенното осъзнаване, че всичко онова, заради което ги критикуваш, го има и в теб, защото в крайна сметка тъканта ни е една и съща – изплетени сме от едни и същи културни нишки. В началото на романа се разграничаваш от героите му, възмущаваш се от дребните им и не толкова дребни прегрешения, казваш си, че ето заради това така трудно реализираме начинанията си, но постепенно те /героите/ те притеглят, притеглят към себе си, докато вече нямаш никакви съмнения, че ТИ си ТЕ. И всичко тяхно е и твое.

Прочитането на „Възвишение“ на мен ми донесе яснота и осъзнаване. В него има много пластове, чието изследване носи истинско интелектуално удоволствие. Хуморът, разкошният език, великодушието към несъвършенствата на героите, съчетано с категорична критичност към тях допринасят за това да гледам на „Възвишение“ не просто като на някаква история, затворена между две корици, а като на роман с всичките претенции на тази литературна форма.

Приятели, прочетете я! Ако не ви хареса, накарайте ми се! С удоволствие ще говоря за тази книга толкова колкото имате сили за подобни дискусии 🙂

П.П. На снощното представление не мога да простя едно единствено нещо – изрязването на Дядо Юван 🙂 Искаше ми се акцентът да беше поставен на друго място. Но въпреки това, удоволствието ми беше пълно! Най-вече заради атмосферата. Докато стоях и чаках на дясната врата на партера гледах всички тези хора дошли заради книгата и от уважение към нейния автор и си мислех, че това е най-хубавото място, на което мога да бъда в този момент. Толкова познати лица, които, макар и да не познавам лично, се ползват с дълбокото ми уважение, събрани на едно място заради една измислица. Но толкова правдива измислица! Мислех си, че трябва да сме щастливи, че имаме хора като Милен Русков около нас, които могат да създадат такава правдива измислица и да ни съберат около нея.Те са ни най-ценното и трябва да си ги пазим повече от всичко! Иначе не знам…колкото и патетично да звучи, имам чувството, че иначе сме загубени.

11.02.2014г.

Advertisements