Хиляда сияйни слънца

by Царевна

ImageИмах други планове за почивните дни, но попаднах на „Хиляда сияйни слънца“ на Халед Хосейни и се наложи да ги променя 🙂 Това е от онези книги, които те грабват още с първите си страници, увличат те, правят те съпричастен, завъртат те във вихъра на драматичните премеждия, през които минават героите, и те оставя чак накрая на историята… в пълно емоционално изтощение. Прочетох я на един дъх. Сюжетът проследява преплитащите се съдби на две жени от Афганистан, представители на различни поколения, а фон са им динамичните политическите събития в страната от 60-те години на миналия век до наши дни.

Много жестокост има в тази книга, много отчаяние, безропотно понасяне на несправедливости, тъга, несвобода, насилие, разбити мечти, пречупени надежди… Но най-странно ми се видя това, че въпреки всички тези стискащи те за гърлото описани явления, не успях да се разсърдя на нито един от героите й. Не видях нито едно чудовище в нея, нито едно въплъщение на самото Зло. И най-свирепите жестокости идваха някак си закономерно, очаквано, като естествени плодове на една култура, утвърдила морална система, неприемлива за нас, но притежаваща хармонична вътрешна логика, способна да организира обществения и личен живот на цял един народ.

Съчувствах на главните героини и преживявах заедно с тях страданията им – побой, унижения, незачитане на чувствата и желанията им, но всичко това някак бледнееше пред най-жестоката несправедливост, на която са подложени жените в онова общество – липсата на право да вземеш живота си в свои ръце! Склонна съм да мисля, че правото сам да взимаш решения за собствения си живот в търсене на личното си щастие и да не се чувстваш пленник на обстоятелствата, само по себе си е щастие!

Както вече казах, много увлекателно разказана история. Посегнах към тази книга с надеждата да науча повече за онзи непознат ми свят, но прочетеното изцяло съвпадна с широкоразпространените стереотипи, които вече имам по отношение на онази страна и населението й. И това ме смущава. Иначе единственото, което не ми допадна, беше прекалено нагласеният й финал.

Advertisements