Любов на Boogie Street
by Царевна
Новата ми година започна по възможно най-приятния начин – с любов! С „Любов на Boogie Street”. Ето така обичам да се пише за любовта. Без въздишки, без илюзии, без вредно насилване на действителността, целящо по-точно прилягане към мечтанията ни за любовта. Това не е сантиментална книга, нито еротична. “Любов на Boogie Street” е рационален разказ за любовта, най-рационалният, който съм чела, но без да се залита в цинизъм и скептицизъм. Златко Ангелов пише с преклонение пред любовта и непоколебима вяра в нея, без да я идеализира обаче, а напротив – застава очи в очи с истината за нея и това страшно много ми допадна! Допадна ми, защото рядко попадам на текстове, които не поставят знак за равенство между любовта и красотата или между любовта и страданието. Любовта е едновременно и красива, и грозна, и страдание, и радост, и да, понякога e много, много несправедлива…
Смятам, че този рационален поглед към любовта е изключително полезен, защото той ни предпазва от опасната пързалка на илюзиите, но едновременно с това НЕ ни предпазва от любовта, а напротив – изкушава ни да пристъпим към нея, но вече екипирани добре, сиреч, с реалистична очаквания, които ще ни помогнат да не допуснем елементарни грешки /или поне не твърде много грешки/.
Елегантният стил на изразяване на автора, от който лъха много приятна интелигентна мъжественост, крилатите фрази, пълнокръвните образи, множеството изключително интересни морални конфликти, увлекателно разказаната история… всичко това ми достави огромно удоволствие. И въпреки това, колебая се да препоръчвам ли тази книга, защото подозирам, че за голяма част от четящите тези думи тя няма да бъде удоволствие, а вероятно ще ги скандализира. Особено в моментите, които е описана отвратителната страна на любовта и човешката природа. Все пак ако някой реши да я прочете, ще ми е много любопитно да сравним впечатленията си специално за Даяна и може и за Дейвид Рот 🙂 Не успях да й съчувствам на нея, нито да намразя от дъното на душата си него. Имам, струва ми се, силни аргументи за това и ще ми е много интересно дали и други ще посегнат към тях…
Дневникът на Царевна 
Страхотен коментар! 🙂 Мерси много!
Тъкмо подготвям коментар на подобна тема, но за друга книга – „Хектор и тайните на любовта“, която също прави доста добра дисекция на любовта – https://www.goodreads.com/book/show/9532319-hector-and-the-secrets-of-love . Ще го пусна по-късно днес.
Иначе тази книга си я слагам в задължителните за четене 🙂
О, благодаря за доверието в литературния ми вкус 🙂 Но наистина, страхувам се, че не на всички ще им допаднат онези тъмните аспекти на любовта, попадащи в категорията на социалните табута. И аз малко трудно преглътнах това, но се справих и съм готова със зъби и нокти да браня достойнствата на книгата 🙂
И докато съм на тази вълна, слагам твоето предложение на моя рафт за задължителни за четене книги 🙂
Присъединявам се към отбора на очарованите от „Любов на Boogie Street” на Златко Ангелов 🙂 Съгласна съм, че книги, които шокират, всъщност ни отварят очите, „лекуват“ ни от илюзиите, както по-горе се казва. Животът е труден, стръмен, болезнено объркан, затова и любовта няма как да е лесна и захаросана. И аз се кажа – прочети я!
Извинявам се за забавянето!
Оказа се, че ми отне повече време от очакваното да опиша впечатленията си от книгата: http://books.nvasilev.com/2013/12/31/hector-and-the-secrets-of-love/
Цъкнах „Публикуване“ преди да си довърша коментара…
Та… надявам се ревюто ми да не е прекалено емоционално, но книгата за Хектор е просто е страхотна.
Иначе за доверието в литературния ти вкус, мисля че отдавна го имаш 😀
Интересно ми е какво имаш в предвид с „тъмните аспекти на любовта“, „социалните табута“ и т.н. 🙂 Това още повече разпалва любопитството ми към книгата 🙂
А на мен ми е интересно на какво се крепи това доверие при положение, че обикновено наистина харесваш книгите, които ме очароват,… но само донякъде 🙂 Подозирам, че и с тази на Златко Ангелов ще е така. И с нетърпение очаквам да видя какво няма да й харесаш докрай 🙂
Разбира се няма да се изкуша да ти подскажа за табутата, но с удоволствие ще долея още масло в огъня с едно любопитно разграничение, което много ми допадна. „Лоялността е до време. Тя е професионално качество. Привързаността е емоция. Тя е завинаги. Но, много, много рядко е взаимна.“
Хехе, ами всеки си има вкусове и е, струва ми се, невъзможно моите и твоите да се припокриват на 100%. Като изключим дребните различия обаче, ми харесват голяма част от книгите (да кажем 95%), които четеш, тъй като разнищват смислени и сериозни теми, понякога са нестандартни (но това не значи, че са лоши). Такива „тежки“ книги изискват време да бъдат осмислени, което ще рече, че не четеш просто, за да „минава времето“, а тъкмо обратното – за да се развиваш като човек, което няма как да не поражда уважение към теб и съответно доверие към литературния ти вкус 🙂
Относно книгата на Златко Ангелов ще видим като я прочета. Отзивите за нея в мрежата са доста противоречиви, така че определено няма да е тривиално четиво, но лошо няма 🙂 Хубаво е човек да щурмува табутата (каквито и да са те), за да може, в случай че им робува, да преосмисли гледната си точка 🙂
Интересно разделение на лоялност и привързаност! Честно казано в момента не мога да преценя дали привързаността е завинаги, но за взаимността наистина изглежда така… Интересно е дали някой се е сещал да изследва я изследва (с научни методи имам предвид) 🙂