Любов на Boogie Street

by Царевна

1499417_10201168146862043_588477661_n Новата ми година започна по възможно най-приятния начин – с любов! С „Любов на Boogie Street”. Ето така обичам да се пише за любовта. Без въздишки, без илюзии, без вредно насилване на действителността, целящо по-точно прилягане към мечтанията ни за любовта. Това не е сантиментална книга, нито еротична. “Любов на Boogie Street” е рационален разказ за любовта, най-рационалният, който съм чела, но без да се залита в цинизъм и скептицизъм. Златко Ангелов пише с преклонение пред любовта и непоколебима вяра в нея, без да я идеализира обаче, а напротив – застава очи в очи с истината за нея и това страшно много ми допадна! Допадна ми, защото рядко попадам на текстове, които не поставят знак за равенство между любовта и красотата или между любовта и страданието. Любовта е едновременно и красива, и грозна, и страдание, и радост, и да, понякога e много, много несправедлива…
Смятам, че този рационален поглед към любовта е изключително полезен, защото той ни предпазва от опасната пързалка на илюзиите, но едновременно с това НЕ ни предпазва от любовта, а напротив – изкушава ни да пристъпим към нея, но вече екипирани добре, сиреч, с реалистична очаквания, които ще ни помогнат да не допуснем елементарни грешки /или поне не твърде много грешки/.
Елегантният стил на изразяване на автора, от който лъха много приятна интелигентна мъжественост, крилатите фрази, пълнокръвните образи, множеството изключително интересни морални конфликти, увлекателно разказаната история… всичко това ми достави огромно удоволствие. И въпреки това, колебая се да препоръчвам ли тази книга, защото подозирам, че за голяма част от четящите тези думи тя няма да бъде удоволствие, а вероятно ще ги скандализира. Особено в моментите, които е описана отвратителната страна на любовта и човешката природа. Все пак ако някой реши да я прочете, ще ми е много любопитно да сравним впечатленията си специално за Даяна и може и за Дейвид Рот 🙂 Не успях да й съчувствам на нея, нито да намразя от дъното на душата си него. Имам, струва ми се, силни аргументи за това и ще ми е много интересно дали и други ще посегнат към тях…

Реклами