Like this:

Напоследък не пиша тук. Бях се замисляла за причината, знаех я, но не ми се искаше да я изказвам на глас. Сега ще го направя, за да се освободя от нея.

Моят „Еразъм” не беше сполучлив. Признах си го. И такива неща се случват.

Не беше вълнуващо, не беше вдъхновяващо, не беше разтърсващо, както се надявах да бъде. От три месеца в друга държава, друг университет и съвсем различна среда очаквах повече, но не се получи. До сега пътуванията ми в чужбина винаги бяха съпътствани от много приятни емоции и впечатления, прекрасни запознанства. А този път такива нямаше.

“Еразъм” не се оказа толкова вълнуващ, колкото всички го описват. И проблемът не беше в административните пречки (тях ги преодолях лесно с добро планиране, информираност и инициативност). Проблемът си беше в същността на програмата, а именно – „Еразъм” е студентско приключение. Като да попаднеш в алтернативния вариант на студентски град в някоя точка от света (моят случай в Прага). Т.е „Еразъм” е няколко месеца безкраен купон в този най-буквалния смисъл на думата. Ежедневни партита в продължение на целия престой по програмата. „Vodka party”, “Tea party”, “Toilet paper party” и т.н и т.н. И фактът, че живеех в общежитие ме правеше неразделна част от цялата тази лудница, на която или трябва да се оставиш да те понесе или може да опиташ да й се съпротивляваш, което направих аз. Голяма грешка, защото в резултат бях сдъвкана и изплюта от студентската парти-машина.

С две думи моят „Еразъм” си беше три месечна социална изолация. За пореден път се убедих, че националността, културата и религията нямат никакво отношение към шансовете ми да се сближа с хората. Важни са интересите, нагласите и типа хора. Кофти е да си призная такова анти-приключение в набора ми от прекрасни чужбински преживявания, но го правя с надеждата, че следващият път ще бъде по-добре. И ще бъде, стига да стоя далече от който и да е студентски град по света и у нас.

А баналният извод за мен е, че ако искам да се чувствам добре сред хора не е необходимо да ходя да ги търся на  другия край на света. Има ги навсякъде, дори тук в Люлин, просто трябва да следя за моята порода.