Откровено мога да определя себе си като атеист. Днес обаче почина много близък на семейството ни човек. Имах нужда да направя нещо. По някакъв начин да почета паметта му и да подкперя роднините ми в този момент. Но толкова далече от вкъщи е трудно.
Все пак реших да отида на църква. И така потърсих православен храм тук в Прага. Намерих такъв, осведомих се от сайта им, че в днешния ден е отворен до 17:00ч. Когато отидох обаче, църквата работеше, но не съвсем. Входната врата беше отворена, но веднага след нея имаше още една стъклена, която стоеше заключена. Свещи изобщо не се продаваха там. Почаках с надеждата, че някой ще дойде и ще отвори. Така и стана. Дойде една жена, която отключи, влезе и отново заключи вратата пред лицето ми. Изгуби се някъде във вътрешността на храма, който изглеждаше ужасно мрачен, тъжен и някак безразличен към желанието и необходимостта на хората да общуват в Бога.
Питам се така ли Православната църква прави опити да върне обратно вероятно безвъзвратно дистанциралите се от нея хора.
Стана ми много неприятно, признавам си. Прибегнах до друго решение. Мисля си даже, че това трябваше да бъде първият ми избор. Намерих си хубав парк, усамотих се и там си запалих свещичката. С цялото си сърце се надявам, че подкперата ми е пропътувала цялото това разстояние до вкъщи, за да достигне роднините ми.
Скорошни коментари