Like this:

Малко по малко напредвам с чешкия. Записах се на курса за начинаещи, предназначен за еразъм студентите.  Групата ни е предимно от славяноговорящи така че напредваме сравнително бързо. Вече знам как да се представям и да питам дали това е Вацлав Хавел (Kdo je to? To e Vaclav Havel?) Мога да се осведомя за професията на хората и горе-долу мога да спрягам глагола “съм” (být) и “върша/правя” (dělat). Някак си се оправям и с числата до сто, които са толкова близки с нашите, че чак ми е трудно да запомня всички дребни разлики. Едва сега започвам да разбирам руснаците (предимно рускините, не знам защо на тях им е по-трудно), когато се опитват да говорят правилен български.

В едно изречение – чешкият ми е все по-разбираем, но проговарянето ще е много мъчителна задача, а до колкото познавам способностите си, ще си е направо невъзможно да проговоря чешки до края на престоя ми тук.

Иначе езиковият курс е много интересен. От спомените ми за обучението ми по английски са останали само безкрайното еднообразно занимаване с упражненията в учебника. Засега тук не е така.  Задачите са изключително разнообразни. Не се усеща как минават 90 минути. Даже вчера се е случи нещо неочаквано – проговорих на чешки със самите чехи! Аз, която съм толкова стеснителна, когато става въпрос за разговори с непознати и то на собствения им език, който никак не владея!

Та чудото се случи при една от последните ни задачи. В понеделник научихме разни неща, свързани с ориентацията: посоките, как да попитаме кое къде е и т.н. Вчера трябваше да отидем в центъра на Прага – Вацлавския площад, там ни раздадоха задачи, които трябваше да решим по двойки. На мен ми се падна една бъбрива испанка, която все трябва да прекъсваш ако искаш да се вмъкнеш някак в “разговора-монолог” Та нашата задача беше да намерим Централната ЖП гара, където да разберем каква е цената на билета до Бърно. Имахме 30 минути за това. И като се започна едно спиране на хората и разпитване. А най-удивителното беше, че почти всичко им разбирахме! А още по-невероятното беше, че дори те нас разбираха! Стигнахме си благополучно до гарата, където моята напреднала с чешкия спътничка дори успя да попита за намаление за студенти, така като се върнахме впечатлихме с подробна инфомация за това колко точно stojí lístek do Brna

А на мен толкова много ми хареса да разпитвам хората по улицата, че като тръгнах да се прибирам спрях няколко симпатични хорица да ги попитам как да стигна до спирката на любимия ми трамвай 22, въпреки че имах някаква бегла представа в каква посока горе-долу трябва да вървя.

Въобще, да се опитваш да говориш чешки е много приятно занимание. Колкото повече научаваш, толкова повече ти се услажда чешкият. А снизходителните, усмихнати физиономии, които получаваш в замяна на нескопосаните опити да кажеш нещо, са най-мотивираща част от занятието