Like this:

Сутринта получих прикачен файл с текста, който трябва да прочета за семинара по “European Policy and Practice towards the Roma”. А дори все още не съм ходила нито веднъж на този курс! Само подадох онлайн заявление, че имам намерение да го посещавам. Преподавателят ми е изпратил цялата ми необходима информация, чрез която да наваксам пропуснатата първа лекция. Много съм впечатлена!

За следващото занятиe трябва да прочета едно есе на Йоханес Рийс. Не знам нищо за него. Гугъл казва, че се занимава с различни изследвания, свързани с ромите. И вероятно преподава в Лайпцигския университет…

Ето и някои любопитни моменти от есето.

Например, замисляли сте се колко различни са ромите в различните държави? А сигурно дори нашите си в България също се различават едни от други. Лично аз съм свикнала да ги възприемам като едно цяло, но това със сигурност е точно толкова неправилно колкото да правя обобщения за това какви са българите, чехите или французите. Даже може би за тях имам още по-малко право да обобщавам тъй като те дори нямат обща история, както националностите, които споменах.

На всички ни е добре известно, че в Румъния има много роми, дори повече от при нас. Само че не знаех, за различните групи роми, които живеят там. Например в Трансилвания имало такива, които наричат себе си Кортурари (според някакъв превод в Гугъл – Чергари), които значително се различават от другата ромска група Цигани. Та в много случаи тези две групи си съжителстват в едни и същи населени места. Имат различни традиции и не само че не се смесват помежду си, но никак не се и харесват.

Кортурарите си имат собствен ромски диалект, който ги приобщава към ромското етническо семейство. Румънски говорят само извън общността си. Циганите обаче нямат собствен език, затова използват само румънския. Някои учени считат, че с времето са забравили езика си, а други пък смятат, че те никога не са имали такъв просто защото те са по-различен тип роми (не от тези, които са дошли по европейските земи от Индия). Според тази теория, Циганите са си чисто европейски продукт, остатък от разпадналото се феодално общество. При освобождаването на хората, собственост на феодалите, имало и такива, които не могли да се приспособят към новите условия като се установят на едно място, затова започвали да водят номадски начин на живот в търсене на препитание. По това време “оригиналните” ромите, дошли от Индия, също водели номадски начин на живот, предлагайки различни услуги на местното население. Така двете групи лесно били възприемани като една и съща. “Икономическите номади” били възприети като роми. Това се запазило и до днес и е едно възможно обяснение на факта, че Циганите в Трансилвания нямат собствен ромски диалект.

Кортурарите водят по-особен начин живот на целенасочена изолация от другите етнически групи (румънци и Цигани). Те си имат т. нар. “романи крис”, който представлява съвет, решаващ спорни въпроси, възникнали вътре в общността. Характерни за тях са уредените ранни бракове, при които бащата на булката трябва да осигури голяма зестра, затова при тях многодетните семейства с повече от 3 деца са изключителна рядкост. Освен това, макар и да принадлежат към Православната църква, са склонни към фатализъм. Вярват в различни зли духове, които са способни да им навредят ако не изпълняват определени ритуали, свързани с личната хигиена и хигиената на дома. Учените твърдят, че тези особености на Кортурарите показват връзката им с индийските им предци, които също имат подобни традиции. При Циганите нищо от изброеното не се наблюдава. Те са отворени за взаимодействие с представителите на румънския етнос. Обичат да следват модните тенденции във всяко отношение: облекло, забавление, начин на живот като цяло.

Циганите с готовност позволяват да бъдат асимилирани, докато Кортурарите ревностно се опитват да запазят традициите си, защото те са тези, които ги правят истински роми. Кортурарите продължават да се стремят да водят номадски начин на живот, максимално възползвайки се от свободното движение, което имат румънските граждани в страните от ЕС, докато Циганите водят уседнал начин на живот.

Икономическото състояние на Кортурарите е много добро. Те са предприемчиви и гъвкави, бързо се ориентират в променящите се икономически условия. Занимават се основно с търговия. Работят за себе си. Избягват да бъдат наемни работници. Циганите пък са изключително бедни. Живеят “ден за ден”, често са експлоатирани от румънското население. Често са безработни. Обикновено изкарват прехраната си като биват наемани в стопанството на някой селянин, който има нужда от помощ за дадена еднократна дейност. Кортурарите се стремят към натрупване на благосъстояние. Наблюдава се надпревара помежду им за това кой ще построи по-голяма, по-хубава и по-луксозно обзаведена къща. Циганите живеят в гета в крайна мизерия.

Интересно е как тези две ромски групи са приемани от етническото румънско население. Кортурарите са приемани особено добре. Уважавани са заради традициите си, които  ревностно съхраняват, заради културата им. Цени се високо предприемчивостта  и трудолюбието им, умението да планират живота и семейството си. Не се правят опити Кортурарите да бъдат приобщавани, а още по-малко асимилирани от етническите румънци. Отношението към Циганите е коренно различно. Те са възприемани като мързеливи, лъжци и крадци. Негодни да бъдат част от обществото. Обект са на дискриминация във всяка сфера на обществения живот. Правят се опити да бъдат интегрирани с всякакви средства или в противен случай да бъдат изключени на сила от обществото. За разлика от Кортуратите, които видимо демонстрират неуважението си към румънското гражданско общество и нежеланието си по-никакъв начин да участват в обществения живот на страната, Циганите непрекъснато засвидетелстват желанието си да бъдат част от това общество, всячески се стремят да подражават на етническите румънци в начина им на живот, в етикета, според възможностите, които им позволява икономическото им състояние. Въпреки това, етническото румънско население е настроено крайно негативно към Циганите, а не към Кортурарите.

Докато четях текста неминуемо правех сравнение с нашите роми. Те като че ли повече приличат на Циганите отколкото на Кортурарите. Или поне тези, от които аз имам впечатление. Въпреки че като се замисля за спомените ми от “Нов път” (ромския квартал във Видин) там някак странно съжителстваха роми, живеещи в разкош, трудно постижим за средно статистическия видинчанин, и такива, които за жилища използваха ръждясали фургони. Има ли въобще в България такова ясно разделение между различни ромски групи, както това, което имало в Румъния?