Обичам да си стоя вкъщи, но не и да се застоявам твърде дълго, защото така започват да ме атакуват странни мисли.

Най-обичам и най-мразя да си мисля за смисъла.  Наскоро прочетох някъде, че постмодерните хора са екзистенциални номади. Много ми харесва тази формулировка. Идеално описва мен и доста от хората около мен. Сигурно е вярна.

Според Виктор Франкъл няма универсален смисъл, който да е валиден за всички. Всеки човек сам трябва да го намери за себе си. Даже цяла терапия е измислил човекът в тази връзка. Логотерапия. Все повече хора имали проблем с откриването на смисъла на съществуването си. И това трябва да се лекува, защото води до фрустрация, последвана от различни невротични състояния.

Трябва да си призная, че след като се запознах с теорията на Франкъл останах малко разочарована от това, че той не посочва голям, истински смисъл, който да е валиден за всичко и всички. СМИСЪЛ с едри букви. Който ако може някак да съдържа в себе си и тайната на Вселената… още по-добре.

Много ми е забавно, когато някой каже, че смисълът е в това да си щастлив. Или да продължиш рода. Или да помагаш на другите. Или да си добър. Или да се чувстваш добре. И т.н и т.н. Хубави са тези неща, но някак много дребнави. Трябва да има нещо по-голямо.

Като се замисля всички същества и неща са в по-изгодна позиция от нас хората по отношение на смисъла. Бактерийката, лишейчето, мравчицата, жабката, гущерчето, птичето, котето… всички те си имат много точно място в природата. Смисълът им е да са си на мястото, за да бъде природата такава каквато е. Съществуването на предметите, изработени от човека, пак е по-смислено от нашето. Те съществуват, за да ни служат. Имат си предназначение поне. А ние за какво сме? Да се родим, да свършим куп глупости и да умрем.

Може би проблемът и наказанието ни са в съзнанието и разума ни. Няма съзнание, няма осъзнаване на безсмислие, няма и безсмислие. Или може би просто не е много умно човек да се застоява прекалено дълго вкъщи