От една страна имаме проблем с подрастващото поколение. С дисциплината, агресията, ценностите. В обществен план е признато това и общо взето всички сме съгласни, че такива явления се наблюдават. Всички сме съгласни и че трябва да се направи нещо. Вероятно учителите трябва да се заемат.

От друга страна неуважението и недоверието към учителите, от които всички очакват да направят нещо, намалява. А мерките, които се взимат в нормативно отношение посредством проектозакона за образованието например, не се ползват с обществена подкрепа. Оценката на поведението като цяло не се харесва на голяма част от обществото. Защо? Дали защото идеята е лоша или защото има съмнения относно нейната ефективност и възможностите за приложението й?

Учудва ме факта, че всички се възмущават от „разпуснатостта“, която цари в училище и която се забелязва като типична характеристика на поведението на младите хора, но в същото време всички са крайно резервирани към взимането на мерки и изработването на механизми за справянето с проблема.

Получава се така, че смятаме, че дисциплината трябва да се затегне, но това да стане някак незабележимо и безболезнено. В никакъв случай да не се санкционират децата ни, нито да се ограничават ‘правата’ им (според мен доста криворазбрани понякога). Това да се свърши от учителите, но без да им гласуваме необходимото доверие и без да им засвидетелстваме нужната обществена подкрепа.

Ако нещата продължават да се развиват по този начин, не виждам как ще обърнем тенденцията. Други пък казват, че вече живеем в 21 век и реалността е друга, това бил духът не 21 век. Хм. Дано да не са прави.