Понякога колегите ми са недоволни от това, че рядко преподвателите ни са на едно и също мнение по различни научни въпроси. И че ни се налага да отговаряме на всеки от тях, съобразявайки се с неговата интерпретация. Това важи с особена сила за изпитите.

До не отдавна и аз се дразнех от различните мнения, по-скоро плашех се от тях, но вече започнах да ги ценя. Колкото повече различни гледни точки по даден въпрос, толкова по-добре. Толкова повече варианти на истината. Или може би една истина и няколко неистини или полуистини. А за студента – свободата и удоволствието да открие най-истинската истина.

Проблемът при мен възниква, когато преподавателите отказват да обосновават вижданията си и да ги обсъждат със студентите. Мисля си, че имаме пълното право да бъдем в позицията на убеждавани, а не на информирани за нечие мнение. Вече втората половина на втори курс имаме достатъчна базова подготовка, за да изразяваме собствени позиции по научни въпроси. Поне аз се чувствам готова за това, нещо повече – имам потребност да формулирам и изразявам такава позиция, иначе обучението ми се струва изключително безполезно от тук нататък. Какъв е смисълът просто да натрупам знание за мислите на други хора, ако не мога да изляза със собствени такива. И ето тук си мисля, че се превръщам от удобната, изпълнителна студентка, в такава, която задава прекалено много въпроси. Предимно неудобни.

Сигурно това означава, че ще си имам проблеми с онази част от преподавателите, които упорито отказват да обясняват защо мислят по определен начин и защо е толкова важно тези мисли непременно да станат и наши собствени. Не мога да повярвам, че не се радват на това, че са провокирали интерес в нас, че са ни събудили от състоянието на блаженото спокойно безразличие, в което студентите често имат навик да изпадат по време на лекции. Какъв по-голям комплимент от това за работата им?

За курса си на обучение студентите разбират, ако не друго, то поне това, че в науката няма единомислие и един правилен отговор, че най-ценното в нея е аргументираната позиция. Някои преподаватели обаче не обичат да се съобазряват с този факт и не приемат отговори, различни от тези, намиращи се в собствените им глави. Дори не им се занимава с изслушването на аргументация.

Какъв избор има студентът в този случай?

• Да си научи ‘правилните’ отговори, за да си вземе изпита и бързичко после да ги забрави и тях, и преподавателя;
• Да си задава неудобните въпроси упорито и с постоянство и да си създаде изострени отношения с преподавателя;
• Да не посещава лекциите му, за да си спести неприятните емоции и да използва времето си по-смислено.

Не знам какъв ще е моят избор. Какъв беше вашият?