Днешният ден е специален за мен. Разбира се живо се интересувам и от водещата световна новина, но се вълнувам и от скромните събития на моя си свят. Та ето какво ме развълнува толкова. За първи път професионално око ме наблюдава в действие в класната стая и ми каза, че определено ставам за педагог-практик! Как да не се радвам!

Днес беше първата среща с втория клуб, с който ще работя. Ръководителят на клуба, на която помагам, ме остави аз да водя първата ни среща. Чисто психически не се бях подготвила за такова развитие на събитията, но мисля че се справих добре. Поне тя така каза накрая. И без аз да повдигам въпроса добави, че определено ставам за педагог. А това беше първият ми опит изобщо!

Не знам как ще се завъртят нещата по-нататък и дали ще се занимавам изобщо с учителстване, но ако все пак го правя, мисля си, че тази работа ще ми носи страхотно удовлетворение. Харесва ми да убеждавам и да печеля съмишленици за най-различни каузи. Все още нямам достатъчно наблюдения и опит, но ми се струва, че работата с по-големи ученици е точно това. Общуване, чиято най-голяма цел е да провокира, да събужда, да вдъхновява и да разкрива нови, необятни територии, за съществуването на които младият човек не е и подозирал, но от които усеща, че има нужда.

Когато успееш да им разкриеш нещо такова, има един кратък, но много силно зареждащ миг на споделен възторг, който е истинско вдъхновение и наградата за самия учител. Това почувствах днес на няколко пъти. Например, когато подхвърлих идеята за създаване на блог на клубната ни дейност и когато се аргументирах каква полза ще имаме от това допълнително усилие, усетих, че прекрасно ме разбраха и наистина за един миг успях да стигна до тях.

Ценни са ми тези моменти. Усещането за днешния ден ми напомня на прохождане. Не че имам спомени от тогава, но предполагам, че когато съм правила първите си стъпки, съм се чувствала по подобен начин като сега. Благодаря ви, че четете тези редове и споделяте специалното ми преживяване!