Убедена съм, че това, което научавам в университета и усилията, които полагам там, ще имат смисъл за мен само ако ги съчетая със занимания извън него. Един вид, каквото науча, да го изпробвам как действа на практика. Знаете вече за заниманията ми в Двореца на децата. Оказа се, че наистина апетитът идвал с яденето. Въпреки, че този семестър ще бъде най-натоварения ми от цялото следване, за да направя положението наистина непоносимо, реших да се заема и с една допълнителна дейност извън задълженията ми в университета.

Ще работя по проект, финансиран от Европейския социален фонд. „Еврпоейска клубна мрежа на езиковите училища в София“ – това е точната формулировка на проекта. С две думи за какво иде реч. Става въпрос за европейски клубове по гражданско образование. Възрастовата група е горен курс. Ще се опитаме да запълним поизпразнените от съдържание ежедневно предъвквани фрази като гражданско общество, права и задължения, личен изобр и обществена отговорност, идентичност, мултикултурализъм, междукултурен диалог и т.н. и т.н. Ще опитаме да си отговорим на въпросите какво значение имат всички тези малко абстрактни понятия за живота на всеки един от нас, как да се почувстваме удобно в ролята си на граждани, въобще как да бъдем гражданите, които действат, които са наясно, активни са и правят нещата такива, каквито искат да бъдат.

Проектът ще продължи до края на учебната година. Аз ще работя с клубовете на 30 СОУ и на 90 СОУ. Вчера беше първата ни среща с единия клуб, а утре ще учредим и другия. Излишно е да обяснвам колко съм ентусиазирана. Седя си и си мисля за ролята ми в цялата тази работа. Къде да насоча усилията си? Като че ли най-хубавото, което мога да направя за тях (учениците), е да ги вдъхновя. Струва ми се, че ентусиазмът и искреността ми са особено заразителени. Съдя по първата ни среща от вчера. Ще им превеждам нещата на разбираем за тях език, ще им обяснявам какво прави толкова смислено цялото това начинание, ще ги убеждавам, ще ги надъхвам и ще им помагам. Вчера ги попитах дали смятат, че изобщо нещо зависи от тях самите. От това какви хора са, как живеят и какъв избор правят. В погледите им се четеше леко колебание. Вероятно между това да ми дадат отговорът, който предполагаха, че аз очаквам и между това, което те мислеха. Все пак решиха да бъдат искрени и си признаха, че не виждат какво толкова съществено могат да направят те по посока на желаната от тях промяна. Смятам след 6-7 месеца, когато свърши проектът, отново да им задам същия въпрос. Пожелавам си да видя друго в очите им тогава. Ако това стане, значи съм си свършила добре работата.