Чета „Светът на Софи“ и си мисля: „Ех, колко хубаво щеше да бъде и на мен да ми се беше паднал един такъв философ като нейния, когато бях на 15… Сигурно обърканите ми тийнейджърски години щяха да бъдат далеч по-подредени и щастливи.“ Ама кой знае, щом става въпрос за тийнейджърство, човек никога не може да бъде сигурен.

Та четенето на „Светът на Софи“ освен, че ми доставя огромно удоволствие ме навежда и на мисли за моя си свят. Абе… хубав си ми е светът, не мога да се оплача. Хубав е защото ми е светло и топло. Не съм сигурна чия заслуга е това. Вероятно отчасти и моя. Да се чувстваш добре е въпрос и на умение, на някакъв вид талант, който не всеки притежава. Само че този талант като че ли не ми е вроден, струва ми се, че до голяма степен е целенасочено развит, плод на усилията ми. Изключение ли съм в това отношение или и с другите е така?

Иска ми се един ден, когато порасна, поумнея и понатрупам опит и самочувствие, да водя курс „Изкуството да бъдем щастливи“. За възрастни. Ще обяснявам на хората защо са щастливи, при мен това работи безотказно. Достатъчно е само някой по-умен от мен човек и с близка до моята чувствителност да ми обясни на разбираем език защо животът ми е прекрасен и готово, съгласявам се.

Да си кажа сега и за „Светът на Софи“… един от най-хубавите подаръци, които са ми правили. И заради самата книга, и заради жеста, вниманието и изненадата. Още веднъж се убеждавам, че най-хубавите и ценни подаръци са без причина и повод. Подаряват се ей така. Е, не ми я подари някои мистериозен философ (като този на Софи), а Йелена*, но това не прави подаръка по-малко скъп за мен. Опитвам се да улавям такива моменти и дълго да им се наслаждавам, защото точно те не само оправят киселото ми настроение за един ден, те подслаждат и озаряват света ми. Правят го толкова топъл и жив, че дори за миг ми минава налудничавата мисъл през главата… „Няма начин да не живеем в най-прекрасния от всички възможни светове!“

* Йелена изобщо не е философка, но за сметка на това блястящо умее да отгатва желанията на хората (дори преди те сами да са си ги пожелали), точно затова съм сигурна, че ще стане чудесна психоложка!

Благодаря, Йелена, и успешно плуване в безбрежния океан на психологията!