Много обичам да пътувам. Колкото по-надалеч толкова по-добре. За моя огромна радост, сега ми се очертава точно такова преживяване. И за да не увъртам повече… заминавам за Валенсия *подскок*, на гости и то за цял месец! Как да не ми завижда човек.

На всяко пътуване най-много му харесвам заминаването и по-точно, подготвката последните няколко дни преди заминаването. Трбява да се помисли за толкова много неща. Дрехи, книги, разни джаджи, без които, колкото и жалко да е, животът ми е немислим. Днес ми е точно такъв последен ден за подготовка. Затова и няма да бъда твърде многословна. Само ще надникна в куфара, за да ви издам книгите, които последните дни старателно си набавях.

Обикновено чета по няколко книги наведнъж. Сигурно защото чета бавно, една книга ми омръзва, затова започвам повече от една и в зависимост от настроението ги редувам. Замисляли ли сте се на какъв принцип избирате книгите, които смятате да прочетете? Вероятно това зависи от настроението, времето, възможностите… Реших за тази ми едномесечна ваканция да направя избора си изцяло доверявайки се на препоръки. И то не каквито и да са препоръки, а на книги, които горещо са хвалени в някои от любимите ми блогове.

Няма как да не започна с „Платон и птицечовката влизат в бара…”. За нея разбрах от Размисли. Едва не ме изкуши веднага да си я купя, но тогава ми предстоеше сесия и съответно бях особено ангажирана и особено наподатлива на каквито и да било изкушения.

Идва ред и на Лид. Бързам да кажа, че въобще не обръщам внимание на Любо от нейната книжарница и с голямо удоволствие си купих някои от нещата, които тя така възторжено хвали в блога си. Първо, любимата й Айрис Мърдок. Никога не съм чела нищо от нея и идея си нямам дали ще ми хареса, но щом Лид казва, ще опитам поне Въпросът беше с какво точно да започна. Вероятно може да се брои за лош навик, но обичам да правя нещата отзад напред. Вестникът го започвам от последната страница, стартирам с десерта и т.н. Хубаво е, че поне книгите винаги си ги чета отначало и никога не се изкушавам да надникна към финала. Това пък е проява на целенасочено тренираната ми воля Та вярна на себе си и сега започнах наобратно с последния роман, който е написала Айрис Мърдок, поне последният, който е издаден на български, „Дилемата на Джаксън”. Не знам дали това е най-правилният избор, Лид ще каже

Другата покупка, пак вдъхновена от нея, е „Всички души” на Хавиер Мариас. Щом става въпрос за университети, студенти, преподаване трябва да ми хареса.

Към багажа си добавих и „Юлиан” на Гор Видал, която чета в момента. Обичам да попълвам пропуските ми по история с хубави исторически романи.

Разбира се не съм пропуснала да си взема и малко педагогическа литература, защото ми е интересно, пък и за да не губя тренинг „Процесът на обучението” на Марин Андреев (третия семестър ми предстои дидактиката) и „Педагогическа психология” на Любен Десев (педагогическа психология също).

От Столична библиотека имам право да си взимам по не повече от четири книги наведнъж. Винаги поне една от тях гледам да е философия. Този път се спрях на Исак Паси „Философски потрети, миниатюри и фрагменти”. Обичам да чета неговите книги, защото сложните философски концепции са ми дадени изключително разбираемо и достъпно. Така направих и когато трябаще да чета „Критика на способността за съждение” на И. Кант. Просто прочетох какво е написал Исак Паси за естетиката на Кант и готово. Не се гордея с тази постъпка, но все още не съм дорасла за Кант в оригинал, какво да направя.

Последната книга, която слагам в куфара, е „Качеството човек” на Аурелио Печеи. Към тази съм най-резервирана. Горещо ни я препоръча проф. Е. Рангелова. Обещах си да я прочета, а аз обичам да си изпълнявам обещанията, особено пък тези, които ги давам на себе си.

Спирам вече, че и куфарът ми се попрепълни. Отивам да си достегна багажа и с вълнение да си чакам утрешния ден. С вас ще се чуем отново след няколко дни от слънчева Испания! (От кога чакам да го кажа това )