По теория на възпитанието ни учеха, че самовъзпитанието е показател за добро възпитание. Когато си възпитан добре, стигаш до нивото, при което си в състояние да започнеш да се самовъзпитаваш. Предполгам, че нещо подобно важи и за обучението. Т.е. излиза така, че до един момент те възпитават и обучават, а след това ти взимаш нещата в свои ръце и продължаваш сам нататък. Сигурно този механизъм позволява на ученика да надмине учителя си, както и на детето – родителите си.

Родителите ми не могат да се похвалят с впечатляващо образование. За сметка на това пък имат завиден природен усет да възпитават добре. От една година се занимавам с педагогика и през цялото време сравнявам това, което пише в учебниците, с възпитанието, което съм получила аз. С огромно удоволствие установявам, че теорията, с която родителите ми не са били запознати, и начинът, по който на практика са ме възпитали, удивително се припокриват. Не знам как родителите ми са придобили този усет да възпитават, но съм им благодарна, че го имат.

Още преди да се запозная с педагогическата теория бях доволна от възпитанието ми и съответно от родителите ми. Разсъждавах така: добър човек съм; упорита и амбициозна; толерантна; не се притеснявам от полагането на повечко усилия; справям се доста добре с каквото се заема в много случаи по-добре от връстниците ми и това се забелязва от всички около мен; чувствам, че ме чака добро бъдеще, защото имама сили да го направя такова, каквото го искам. Сега, когато минах учебника по теория на възпитанието се оказа, че всички неща, които изброих по-горе са цели на различните направления на възпитанието – нравствено, трудово, интелектуално, правно, интеркултурно и т.н. И си мисля… значи няма случайни неща. Моята ‘оправност’, както съм свикнала да наричат най правещото впечатление мое качество, явно не е плод на случайността. Не идва ей така от нищото. Предполагам, че тя е резултат именно от доброто ми възпитание и донякъде вероятно ми е и генетично заложена. А доброто възпитание от своя страна, макар и в моя случай да не е инспирирано от науката, то все пак, случайно или не, се подчинява на нейните закони. В резултат, формираните ми личностни качества са такива, че ми позволяват да се справям успешно с живота, което според мен е и целта на всяка педагогическа дейност.

И като стана въпрос за резултата от възпитанието ще се върна на това, с което започнах – самовъзпитанието. Ако наистина съм възпитана толкова добре, колкото си мисля, би трябвало вече да съм започнала да се самовъзпитавам и самообразовам. Смятам, че тези два процеса отдавна вече вървят с пълна сила. Някой друг път ще пиша за различни интересни примери, доказващи това ми твърдение. Сега ще спомена само за един такъв съвсем пресен случай, който се разви направо на горещия черноморски плаж.

Предполагали ли сте, че може да се философства на плажа, докато човек си мързелува приятно на горешия пясък? Може и още как. Питайте баща ми ако не вярвате. Цял един следобяд в продължение на няколко часа му разказвах за античните философи. После за средновековните, ренасансовите, просвещенските и така чак до съвремените. Говорехме си за различни философски направления, за приноса им за историческото развите на човешката цивилизация и култури. Правехме връзки с настоящето и прогнозирахме бъдещето. Дори мисля, че успях да го заинтригувам поне мъничко. Определено му беше много интересно. Може би дори на невярващите ни съседи по хавлия също.

Казвам всичко това за илюстрация на тезата за самовъзпитанието и самообучението. Интересно е как от посяването на едно мъничко семенце може да порасне силно и красиво растение, но разбира се ако семенцето е посято на правилното място в правилния момент. Въпреки че между мен и родителите ми на пръв поглед има огромна разлика от гледна точка на личностите, които представляваме в момента, всъщност в основата ни стои едно и също нещо, което се е развило до различна степен. Например любопитството на баща ми при мен се е развило и е прераснало в стремеж към знанието и научаването; убеждението му, че човек не трябва да се притеснява да се развива и променя независимо от възрастта си му позволяват да ме слуша с отворен ум и сърце, вместо да се затваря в черупката си, нещо, характерно за неговата възраст, при мен пък същото убеждение ме прави гъвкава и склонна да преразглеждам без притеснение някои погрешни схващания, а това без съмнение е много ценно качество. В тази посока мога да изброявам още много, но не е необходимо. Схванахте мисълта ми.

Ако трябва да кажа нещо умно за финал, бих казала следното. Да, самовъзпитанието наистина е показател за добро въпитание. Но то е и много повече. То е задължителен резултат от възпитанието, защото в крайна сметка един ден на човек му се налага да се справя сам. Родителите и учителите са до един момент, след това е необходимо както при птичките – да полетиш сам, да си намериш храна и да оцелееш. Затова и послушното изпълняване на заръки е крайно недостатъчно за формираната личност. Във възпитанието трябва да има заложено не само послушание, но и инциативност, и гъвкавост, и смелост, и решителност, за да може детето да полети само. А после ако се върне и се навърта около теб обяснявайки ти неща, които не си имал възможност сам да разбереш, значи добре си си свършил родителските и педагогически задължения.