В петък започна лятната ми практика в Националния дворец на децата, която ще продължи до края на идната седмица. В най-общи линии през летния период Дворецът представлява детска градина за деца в училищна възраст (от първи до четвърти клас). Броят им е относително малък, не повече от около 20, събрани в една група. Нямат специална програма, тъй като децата са на различни възрасти с различни интереси, затова дежурният учител ги занимава с каквото намери за добре. С гордост и с известно вълнение мога да кажа, че тази седмица аз и още една колежка ще бъдем техните учители! Дават ни пълната свобода да развиваме педагогическите си идеи и да импровизираме, разбира се, под зоркия поглед на истинските им учители.

Това, което ми се иска да разкажа тук е за първия ми ден в Двореца, който всъщност беше и първият ми сблъсък с практиката. За моя огромна радост и облекчение, събитието се оказа не сблъсък, а среща, която мина леко и приятно. Първата част от деня малко по малко се запознавахме с децата, а втората вече бяхме оставени като преки техни надзиратели. Решавахме конфликти, въдворявахме ред, възтановявахме застрашената справедливост:) Аз повече наблюдавах, опознавах децата и деликатно подпитвах за интереси, знания, предпочитания. Трескаво кроях планове за програма за следващата седмица, но за нея след малко.

Най-голямото предизвикателство за мен беше да свикна с факта, че в техните очи аз бях авторитетът. Титлата ‘госпожо, госпожо…’ се оказа по-тежка, отколкото предполагах. Но тежка в хубавия смисъл на думата. Усетих огромната отговорност, която стои зад нея, и в същото време силно желание и хъс да направя така, че да използвам тази си позиция изцяло в интерес на децата. Да направя колкото може повече за краткия период, през който ще съм с тях. Децата не само, че се чувстват длъжни да правят това, което им казваш, но и искрено и дълбоко вярват на теб и на преценката ти. Ето тук усетих най-силно отговорността – в доверието. Как да не направиш всичко по силите си тогва, за да го оправдаеш? За илюстрация :„Госпожо, Вие как смятате, аз непрекъснато само за копия и мечове ли говоря?”, „Жаклин казва, че танцувам лошо. Госпожо, и Вие ли мислите така?” и т.н. и т.н.

Сега се опитвам да впрегна отговорността си в действие и да измисля интересни и в същото време образователни и възпитателни занимания за децата. Така, че да си прекараме заедно смислено времето. Те да научат нещо, докато се забавляват, а аз да не си пропилея практиката в сладко изчакване на края й.

За утре вече имам няколко идеи. Сутринта да се потопим в света на траките, а следобяда да се пренесем в този на любимите приказни герои.
Според краткото ми проучване момичетата най-много обичат да се изявяват пред публика, да танцуват и да рисуват, затова за час и нещо ще се превърнем в истински, автентични тракийки. Ще си направим прически като тях, ще си измайсторим накити от хартия, ще видим какви дрехи са носели. С момчетата пък ще разберем какви са били траките-войни. Облекло, оръжия, съкровища, начин на живот. Ще рисуваме, ще творим и ще влизаме в образи. А след това всички заедно ще видим кои са били най-известните траки; от къде знаем всичко това за траките; кой в посещавал Перперикон, Казанлъшката гробница и какви страхотни впечатления ще ни разкаже; къде са тракийските съкровища и за каквото друго ни хрумне да си говорим по темата.
Като се раздвижим, обядваме и си починем малко, ще се въплътим в любимите ни приказни герои. Ще ги изиграем без думи, а останалите трябва да разпознаят героя ни. После ще разкажем или прочетем за него на тези, които не го знаят и така докато не се уморим и не измислим нещо друго по-интересно за правене.

Не знам дали ще се получи така, както съм го замислила. В краен случай ще разчитам на импровизация. А сега да започвам да се разхождам из нета за подходяща информация и материали, както и за някоя хубава идея за следващите дни.