Доскоро не бях чувала за Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността. Такава комисия съществува от 15 години и една от задачите й е да прави мониторинг на страните от ЕС и да изготвя доклади за расизма и нетоларантността в отделните държави. До този момент за България са изготвени 4 доклада (от 1998г. до 2009г.). Беше ми много интересно какво е констатирано за нашата страна, затова внимателно прочетох докладите и направих опит да проследя развитието на отделните регистрирани от комисията проблеми през годините. Текстът е малко дългичък, но за мен много интересен. За повечето от нещата избщо не знаех, а за друга част само бях подозирала.
Приятно четене!
Най-често дискриминирани малцинствени групи
Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността регистрира разнообразни форми на нетолерантност и дискриминация по отношение на различни групи в българското общество. Най-чест обект на дискриминация се оказват малцинствените групи, отграничени по етнически, респ. по национален признак като роми, турци, македонци, помаци и мигранти.
Роми
Информацията по отношение нарушаване правата на ромското население остава относително непроменяща се във всички доклади, въпреки усилията на българските власти, отбелязани от Комисията. Основните проблеми са слабата интеграция на българските граждани от ромски произход на всички равнища на социалния живот. Ромите не заемат управленски постове на национално равнище, слабо участват в политическия живот на страната, нямат представителство в медиите, ромските деца учат в до голяма степен фактически сегрегирани училища, има проблеми и по отношение на заетостта. Въпреки приетите редица планове и програми за интегриране на ромското население, то и към днешна дата остава до голяма степен невключено в обществения живот на страната и неприето от мнозинството граждани от български етнически произход.
Турци
В първите доклади на ЕКРН се изразява загриженост относно отношението и положението на турското население в българското общество. Констатира се съществуването на отделни политически кампании, насочени директно срещу турския етнос, опити на някои политически партии да отнемат правото на двойно гражданство на турското население, наличието на специални военни поделения, в които са изпращани само лица от турски и ромски произход, слабо представителство на високо управленско равнище. В докладите от 2004г. и особено 2009г. Комисията отбелязва съществените положителни промени, настъпили по отношение на турското население. Представители на турския етнос заемат високи ръководни постове на национално равнище, военните поделения за роми и турци са закрити, в училище се изучава и майчин турски език и като цяло има много по-редки случаи на нарушаване на правата на турското население. Остават проблеми във връзка с проявата на нетолерантно и дискриминационно отношение към турците и по-ниското им образователно равнище от средното за страната. Затова в последния си доклад Комисията препоръчва на българските власти да предприемат мерки за решаването на посочените проблеми, особено такива за борба с всички форми на дискриминация спрямо турското етническо малцинство. С тревога се подчертава и съществуването на крайна националистическа партия, чиито политически послания са насочени срещу турското население и подбуждат към етническа омраза и нетърпимост.
Македонци
Македонците са друга малцинствена група, на която ЕКРН обръща специално внимание във всеки от докладите си. Забележките са насочени главно към изострените отношения на тази етническа група с властите и ограничените им възможности за сдружаване. Подчертава се и негативното отношение на медиите към македонското население в България.
Помаци
ЕКРН докладва за случаи на дискриминация и нетолерантност към помаците. Това са български мюсюлмани, които се самоопределят като помаци и които често са обърквани с българските турци заради религията, която изповядват. Комисията съобщава, че техните проблеми са в областта на образованието и заетостта и в слабото представителство в социалния, икономически и политически живот.
Мигранти
Според докладите на ЕКРН, специфична уязвима група, подлагана на дискриминация, са мигрантите. Обикновено това са граждани на по-бедни страни, които традиционно са изложени на прояви на расизъм, дискриминация и сходни нарушения.
Законодателство
Международни правни инструменти
Чрез всеки доклад ЕКРН препоръчва на България да ратифицира различни международни документи, които уреждат правата на гражданите на страната, както и статута и правата на различни етнически групи и имигранти. Таблица 1 показва документите, които се препоръчват на България във всеки следващ доклад. С по-удебелен шрифт са тези, които към днешна дата все още не са подписани.
Българските власти аргументират отказа си за ратифициране на Европейската харта за регионалните малцинства и езици с факта, че тя противоречи на българското законодателство, според което официалният език в страната е само един – българският. Протокол 12 към Европейската конвенция за правата на човека не е подписан, защото се счита, че разпоредбите в него се уреждат чрез приетия Закон за защита от дискриминация. Международна конвенция за защита на правата на всичките работници мигранти и членове на техните семейства не се ратифицира с обяснението, че българската държава изчаква официална позиция на ЕС и тогава ще прецени дали да ратифицира този документ. Подписването на останалите международни инструменти, отнасящи се до статута и правата на чужденците в България, не е отказано, нито е даден срок, в който те ще бъдат приети.
Конституция
В доклада от 1998г. ЕКРН отбелязва редица членове от Конституцията като „релевантни” по отношение на толерантността към различни етнически и религиозни групи. Такива са:
- 6 (2) Всички граждани са равни пред закона;
- 5 (2) Разпоредбите на конституцията имат непосредствено действие;
- 5(4) Международните договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за България, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство;
- 36 (2) Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на български език да изучават и ползват своя език;
- 54(1) Всеки има право да развива своята култура в съответствие с етническата си принадлежност.
В доклада от 1998г. обаче са посочени критики към три отделни области в конституционното право, които се проследяват във всички следващи доклади. Те са: Законът за вероизповеданията, Законът за политическите партии и отделни формулировки в Конституцията на България.
В първия доклад на ЕКРН не са посочени определени критики към Закона за вероизповеданията от 1949г. освен тези, че той е прекалено остарял и може би прекалено рестриктивен. Докладът от 2000г. потвърждава констатацията, че законът е твърде рестриктивен и че трябва да се даде възможност свободно да се регистрират различни религиозни общности. През 2002г. новият Закон за вероизповеданията вече е факт. Чрез него се дава възможност да се регистрират различни религиозни общности, но само такива, които не застрашават националната сигурност. Това уточнение е критикувано в следващите два доклада на ЕКРН с аргумента, че то противоречи на Европейската Конвенция за правата на човека, която осигурява правото на свободен избор на вероизповедание, стига дадената организация да не застрашава обществената безопасност, обществения ред, здраве и морал и другите права на гражданите. Въпреки това Комисията отбелязва, че приемането на новия закон е стъпка напред в осигуряването на религиозна свобода в страната.
Като цяло ЕКРН констатира, че към днешна дата в България свободата на вероизповедание е удовлетворителна, но има още какво да се направи от българските власти за нейното гарантиране.
Критиките към България в тази сфера са отправени към два члена от Конституцията: 11(4) Забранява се образуването на партии на етническа, расова или религиозна основа; 44(2) Забранява се съществуването на организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаването на правата и свободите на гражданите. Критиките към тези законови разпоредби започват още с първия доклад и продължават до последния. В тях се посочва, че тези членове са прекалено ресртриктивни и позволяват да се тълкуват различно, което създава възможност да се прилагат избирателно. Например, Движението за права и свободи, което е сдружение на етнически принцип, все пак се регистрира с уговорката, че в него не членуват представители само на един етнос. На други подобни сдружения обаче първоначално е отказана регистрация, а по-късно все пак са получили такава. ЕКРН препоръчва тези членове от закона да бъдат променени така, че да не нарушават правото на сдружаване на гражданите и да не се позволява различното тълкуване на закона. Според докладите, действащите законови разпоредби възпрепятстват не само сдружаването на хора от различни етноси в политически партии на религиозен и етнически принцип, но и правото им да се сдружават по каквито и да било други причини. Това се тълкува като дискриминация. ЕКРН препоръчва намирането на решение на този проблем във всеки пореден доклад.
Първият доклад посочва, че според Конституцията на България чуждестранните граждани, пребиваващи в България, имат всички права и задължения, регламентирани от Конституцията, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство. В същото време такива важни текстове, които регламентират равенството пред закона, се отнасят за „гражданите” на България. По този начин се разграничават български от небългарски граждани и се оказва, че небългарските граждани всъщност не са защитени от прояви на нетолерантност и дискриминация. Тези особености на закона се изтъкват във всички доклади. В последния от 2009г. ЕКРН се одобрява действията на българските власти във връзка с внесените уточнения на понятието гражданство в Конституцията, което се разбира не като българско гражданство, а като всички хора, за които важи Конституцията на България. Въпреки това, Комисията продължава да настоява, че „граждани” трябва да бъде заменено с „всички”, за да се премахне всякаква възможност за интерпретиране на закона и за опасност от дискриминация на небългарските граждани.
Наказателно право
ЕКРН докладва за проблеми и по отношение на наказването на престъпление с расистка или ксенофобска мотивировка. Действащият Наказателен кодекс забранява подбуждането към расова дискриминация, насилието с расистки подбуди и проповядването на омраза на религиозна основа. Проблемът идва от това, че по тези членове на НК няма нито една произнесена присъда. Този факт се отбелязва в доклада от 1998г. и продължава да се напомня във всички доклади след това. ЕКРН препоръчва следните мерки:
- Към Наказателния кодекс да се добави разпоредба, която изрично да постановява, че расистка мотивация при всяко обичайно престъпление е утежняваща вината обстоятелство. (В продължения на повече от 10 години българските власти не взимат под внимание тази препоръка, изтъквайки факта, че няма законови основания за това);
- Българските власти да публикуват точни данни и статистики за престъпленията с расистка и ксенофобска мотивировка (регистрирани в полицията престъпления на основа на расизма и ксенофобията; броят на заведените дела; причините за извършените престъпления; изходът от заведените дела). Официалната позиция на българските власти по този въпрос е, че в България престъпления, мотивирани от расистки подбуди, почти няма или ако ги има те са твърде малко.);
- Да се осигури обучение на държавните служители (полицаи и съдии), за да се изяснят по-добре проблемите на расизма и нетолерантността и нуждите от мерки за борба с тези явления;
- Да се насърчават потърпевшите да подават оплаквания.
По всички тези въпроси не се предприемат мерки. Все още на държавно равнище в България не се признава наличието на расизъм, ксенофобия и прояви на нетолерантност и подбудени от тях престъпления, въпреки че докладите на различни НПО и констатациите на ЕКРН предупреждават за такива.
Гражданско и административно право
В първите два доклада на ЕКРН се отбелязва, че в българското законодателство няма специален закон, който да урежда правата на гражданите и да ги защитава от различни форми на дискриминация в социалната сфера. Посочва се, че единствено някои членове на Трудовия кодекс и на Закона за пребиваване на чуждестранни граждани частично засягат въпросите за нетолерантност и дискриминация в социалната сфера. На България се препоръчва да приеме закон, който детайлно да урежда тези въпроси. През 2003г. е приет Закон за защита срещу дискриминацията, което е отчетено и оценено положително от Комисията в докладите от 2004г. и 2009г. Представено е наблюдението, че законът не само урежда въпросите за защита срещу дискриминация в социалната сфера, но че той вече реално се прилага и има осъдени лица по него. В последния доклад се препоръчва властите да продължат да информират широката общественост за съдържанието и обхвата на закона и да засилят първоначалното и вътрешно обучение по въпросите на расовата дискриминация и по-специално по разпоредбите на закона.
Специализирани органи за борба с расовата и етническа дискриминация и нетолерантност
В доклада от 1998г. ЕКРН препоръчва на България създаване на специализирани органи, които да се занимават с проблемите на расизма и нетолерантността. В него се посочва, че още през 1993г. Комитетът за правата на човека е препоръчал на България създаването на институция от типа на Омбутсман, която да разглежда и да придвижва случаи на някакъв вид дискриминация. ЕКРН се присъединява към това предложение, което повтаря отново в доклада от 2000г. През 2003г. е създадена такава институция. Мнението на ЕКРН е, че широката общественост трябва да бъде запозната с функциите и с възможностите, които предлага тази институция на всеки гражданин.
В доклада от 2000г, се съобщава за съществуването на специализиран орган към Министерски съвет от 1997г. (Национален съвет по етническите и демографските въпроси), който отговаря за координиране на действията между отделните институции и изработването на политика срещу нетолерантността и различните форми на дискриминация. ЕКРН поощрява съществуването на такъв орган, но подчертава, че той не е достатъчен, тъй като няма функции да разглежда отделни жалби на граждани и да санкционира нарушителите на правата на гражданите. В доклада от 2004г. се констатира, че НСЕДВ не разполага с достатъчно ресурси и действа неефективно при консултирането на правителството относно политиката, която се води за интегриране на различните етноси и борба с расизма, дискриминация, ксенофобията и нетолерантността. Последния доклад отбелязва трансформирането на НСЕДВ в Национален съвет по етнически и демографски въпроси, към който са създадени: дирекция „Етнически и демографски въпроси” и специализирана Комисия за интеграция на ромите. Функциите на този орган отново са консултативни и една от задачите му е да работи по интегриране на ромите. ЕКРН съветва функциите на НСЕД да бъдат по-добре дефинирани, за да се знаят и да бъдат ясни неговите отговорности.
От последния доклад става ясно, че в България вече действа специализирана Комисия за защита от дискриминация, чиято функция е да разглежда жалби на граждани и да налага наказания на нарушителите по вече приетия Закон за защита от дискриминацията. ЕКРН отбелязват реалните резултати от работата на комисията, която е разгледала множество случаи и санкционирала нарушителите за различни прояви на дискриминация в социалната сфера. Отбелязва се, че гражданите се обръщат предимно към Комисията за защита от дискриминация, а не към Съда, поради по-бързото разглеждане на отделните жалби. Предвижда се и откриване на местни служби на КЗД. На България се препоръчва тази комисия да разшири състава си поради очевидната натовареност и невъзможност за обработи всички жалби, които са подадени до нея.
Като цяло, България се съобразява със съветите на ЕКРН по отношение на специализираните органите за борба с дискриминацията и нетолерантността, създавайки Национален съвет от етнически и демографски въпроси (стратегически функции), Комисия за защита от дискриминация (наказателни функции) и Омбутсман (координатор между отделните институции) на България.
Приемане и статут на лица, нямащи българско гражданство
С подобряването на икономическото състояние на България, все повече чуждестранни граждани търсят убежище в страната, кандидатствайки за статут на бежанци. ЕКРН започва да докладва за този проблем в докладите си от и след 2000г. Едва в началото на настоящето десетилетие България вече има закон, който да урежда статута на бежанците. Преди това единственият орган, който се е занимава с лицата, търсещи убежище в страната, е било Националното бюро за териториално убежище и бежанците (НБТУБ), чиято основна дейност е била повишаване осведомеността и готовността на българската общественост да приеме по-голям брой лица, търсещи убежище. През 2002г. се приема Закон за убежището и бежанците, който налага създаването на Държавна Агенция за бежанците. Тази агенция започва да се занимава с процедурата по предоставяне на убежище, която преди това е била в компетенциите на Гранична полиция. Законът за убежището и бежанците регламентира и самата процедура по предоставяне на убежище. Тя включва следните етапи.
Когато чуждите граждани навлязат на територията на страната, Гранична полиция ги насочва към Държавната агенция за бежанците, която ги настанява в някой от центровете за лица, търсещи убежище (които към 2009г. са били два: в София и в Баня, предвижда се изграждане на трети на границата на България с Гърция и Турция). Те престояват в тези центрове докато се разглеждат молбите им за статут на бежанци. Съществуват и центрове за задържане на бежанци, в които се приемат граждани, които ще бъдат експулсирани от страната.
Основните критики към България в последните два доклада са, че има случаи, при които кандидатстващите за убежище са изпращани направо в центровете за задържане и престояват там в продължение на месеци вместо да бъдат настанявани в центровете за лица, търсещи убежище, или в частни квартири. Това противоречи и на българските закони, и на европейските практики. Българските власти обясняват този факт с малкия капацитет на центровете за настаняване. Освен това на България се препоръчва да подобри материалните условия в центровете за бежанци и да не задържа лицата, търсещи убежище, повече време отколкото е законовия срок. Една от най-сериозните критики е, че държавата не осигурява на кандидатите за статут на бежанци юридическа защита. Такава те получават такава само от неправителствени организации. Има информация и за отделни случаи на дискриминация и грубо отношение от страна на самите служители в центровете за настаняване и задържане.
В доклада от 2009г. ЕКРН отбелязва положително приемането на нов Закон за убежището и бежанците от 2007г. Той съответства на европейските директиви по проблемите на бежанците. Положително се оценява и Националната програма за интеграция на бежанците, приета през 2005г., която, освен всичко друго, предлага курсове за езиково обучение и помощ в областите на образованието, здравното осигуряване и професионалното обучение.
Правораздаване
Във всеки свой доклад за България ЕКРН съобщава за проблеми по отношение на достъпа на граждани до юридически съветник и независим медицински преглед при задържане. Независимо, че българските закони предвиждат назначаване на служебен адвокат на всички задържани граждани, които не могат да си позволят такъв, практически те не винаги получават правна помощ в определения срок като това важи с особена сила за представители на ромския етнос. В доклада от 2009г. ЕКРН отчита приемането на Закон за правната помощ, 2006г. и създаването на Национално бюро за правна помощ, което организира правна помощ и предоставя адвокатски съвети. Също така води Национален регистър за правна помощ (НРПП) на адвокатите, определени да осъществяват правна помощ по съдебни райони на съответните окръжни съдилища. Тези мерки са оценени като положителни от ЕКРН, но на българската държава продължава да се препоръчва подобряване на достъпа до правосъдие на всички български и чуждестранни граждани.
Обществен живот
Образование и обучение
В сферата на образованието също се наблюдават прояви на различни форми на дискриминация, нетолерантност, расизъм и ксенофобия. Най-засегнати в това отношение са ромите.
ЕКРН препоръчва образованието и възпитанието на децата да бъде в духа на човешките права и толерантността, в учебните програми по различни учебни предмети да бъдат включени теми, представящи културата на различни народи и етноси, а учениците, чиито майчин език е различен от българския, да бъдат обучавани допълнително, за да усвоят и българския език. Препоръчва се и специално обучение за родителите, чрез което те да разберат ползите от възпитаване на децата в дух на толерантност към различните. Във времето след първия доклад на ЕКРН са взети определени мерки по изброените въпроси. В следващите доклади не се повдигат отново тези въпроси.
Най-сериозни забележки във всички доклади са отправени по отношение на образованието на деца от ромски произход. Очертават се два основни проблема: фактическа училищна сегрегация и неоснователното настаняване на ромски деца в специализирани учебни заведения. Българските закони забраняват училищната сегрегация и на различните управленски органи им се вменява задължението да се борят срещу такива явления, на практика обаче училищната сегрегация съществува и е отбелязвана във всеки доклад на ЕКРН. Съществуват програми, които предвиждат „извеждането” на ромските деца от кварталите, в които живеят, за да учат в училища, заедно с деца от българския етнос. Те обаче са оценени като не особено ефективни, тъй като, основно по социалноикомонически причини, постепенно училищата, посещавани от ромски деца, се напускат от българските, което отново води до обособяването на „ромски” и „български” училища. ЕКРН препоръчва и мерки за незабавно извеждане на неоснователно настанените ромски ученици в специализирани учебни заведения за деца с някакъв вид физически или психически проблеми. За тази цел трябва да се направи оценка на състоянието им от специалисти. Друга причина за този проблем е, че родителите роми доброволното изпращат децата си в специализирани учебни заведения поради различните социални придобивки като храна, транспорт и т.н. ЕКРН препоръчва да се предприемат мерки за повишаване на общественото съзнание с оглед на неблагоприятния ефект, който подобен избор може да има върху децата в дългосрочен план.
В доклада си от 2009г. ЕКРН констатира, че въпреки волята на властите за справянето с расовата дискриминация в сферата на образованието, постигнатите резултати са незадоволителни. Множеството приети програми и планове за действие не са довели до решаване на проблемите, а те са: Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства (2004); План за действие за Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество (2006); Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015); План за действие на изпълнение на програмата „Десетилетие на ромското включване”.
ЕКРН многократно препоръчва на българските власти:
- Да се води статистика (каквато в момента няма) за положението на ромските ученици с оглед вземането на дългосрочни решения (каквито в момента също няма) за тяхната ефективна интеграция;
- В сферата на образованието да се включат специалисти от ромски произход за улесняване интеграцията на ромските ученици;
- Да продължават да се обучават учители за работа в мултикултурна среда;
- Да се засили сътрудничеството с ромските НПО и да се координират действията на различните органи за по ефективно прилагане на всички планове и стратегии за интеграция на ромите;
- Да се насърчава включването на ромските деца в обикновени училища, където те да се обучават заедно деца от българския етнос.
За съжаление, с малки изключения, тези препоръки не се взимат предвид и ЕКРН продължава настоятелно да ги повтаря във всеки следващ доклад, а фактическото задълбочаване на разделението между българския и ромския етнос продължава да нараства.
Заетост
В областта на заетостта, подобно на сферата на образованието, най-дискриминираната група отново са ромите. Въпреки че няма официална статистика за относителния брой на безработните лица от ромски произход, според данни на ЕКРН без работа са между 80%-90% от ромите, а в някои региони и над 90%. Основните причини за това, изтъквани от властите, са ниската квалификация и различната „култура на работа” на ромите. Според ЕКРН основна причина е и дискриминацията към този етнос при наемането на работа и при възможностите за кариерно израстване. Във докладите си до 2009г. Комисията препоръчва на българските власти да увеличат усилията си за осигуряване на професионално обучение на ромите и да следят отблизо положението във връзка с дискриминацията в сферата на заетостта, предприемайки мерки за предотвратяване и наказване на всички прояви на дискриминация в тази област. В последния доклад от 2009г. са оценени положително усилията на българското правителство да интегрират ромите в сферата на заетостта чрез различни социални програми (например: Национална програма за ограмотяване и квалификация на ромите, 2006г.) или създаването на Съвет за интеграция на ромите към Министерството на труда и социалната политика. Според българските власти предприетите мерки дават резултати, но ЕКРН отново повтаря препоръките си към България от първите три доклада (изброени по-горе) и добавя още няколко: българските власти да проследят последствията от измененията в Закона за социалното подпомагане, предвиждащ ограничаване на срока, през който се отпускат социални помощи за безработни лица на 18 месеца, и ако те са негативни той да бъде удължен; да се събират данни за броя на незаетите роми, на базата на които да се взимат дългосрочни решения; да се предприемат кампании за запознаване на работодателите с детайли по Закона за защита от дискриминация, за да не се допуска неговото нарушаване от незнание.
Медии
По отношение на медиите към България не са отправяни сериозни забележки. Още в първия си доклад за България ЕКРН констатира, че в страната действа Закон за радиото и телевизията и регулаторен орган, следящ за спазването на закона: Национален съвет за радиото и телевизията, който по-късно е трансформиран в Съвет за електронни медии. Законът не допуска прояви на расизъм, ксенофобия, нетолерантност и различни форми на дискриминация в медиите, но в първите си доклади ЕКРН съобщава за отделни предавания и статии в печата, които внушават негативно отношение към различни малцинствени групи. През 2004г. Комисията отбелязва, че отделните прояви на нетолерантност в медиите са станали по-редки и положението като цяло се е подобрило. В същото време в последния доклад се отправя сериозна забележка за все по-честите расистки, ксенофобски и антисемитски изказвания в предавания на един определен телевизионен канал и то от страна на представители на политическа партия, спрямо които регулаторният орган не е взел ефективни мерки, макар и самите лица да са осъждани няколко пъти за обидни изказвания. Друга забележка е липсата на достатъчно програми на отделни малцинствени групи в медиите и на представителство на лица от ромски произход в Съвета за електронни медии. За такива програми лиценз издава СЕМ. Като цяло ЕКРН приветства засилените действия за саморегулация от страна на медиите и усилията им по отношение на етническата и религиозна толерантност и препоръчва да се санкционират всички служители в медиите, които подбуждат към расова омраза, както и да бъдат проведени обучения с всички лица, работещи в медиите по проблемите на расовата и етническата дискриминация и нетолерантността.
Изостряне на общественото съзнание
В първия доклад на ЕКРН се отчитат прояви на нетолерантност към различни малцинствени групи в страната макар и те да не са масово явление. Според Комисията, за засилването и изострянето на тези явления главна роля имат крайните изказванията на някои политици и медиите. На българските власти се напомня, че именно те налагат тона на обществената дискусия, затова трябва да бъдат достатъчно внимателни и отговорни в изказванията си, а на медиите – че трябва да виждат ролята си на средство за изостряне на общественото съзнание за приноса на малцинствените групи към обществото и за правата и задълженията на всеки негов член. Във следващите си доклади ЕКРН подчертава, че сред българските граждани преобладава убеждението, че те са част от толерантно общество, в което няма етнически или религиозни конфликти. Само по себе си това убеждение е оценено като положителен феномен, който би помогнал за бъдещо решаване на проблемни явления като миграцията например. В същото време обаче в докладите се изразява загриженост от факта, че в българското общество все пак има прояви на нетолерантност, расизъм, ксенофобия и предразсъдъци към различни малцинствени групи. Това са проблеми, за чието решение е важно изострянето на общественото съзнание, а липсата на широк обществен дебат, само ще ги задълбочи. Затова в последните си два доклада ЕКРН препоръчва на българските власти да организират кампании за повишаването на общественото съзнание по въпросите на расизма и нетолерантността, в които активно да се включат различни НПО, гражданското общество, представители на етнически и религиозни малцинства и държавни органи като Комисията за защита от дискриминация.
От анализа на четирите доклада на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността за България, изготвяни през последните дванадесет години и сравнението между тях може да се направят следните обобщения за проявите на расизъм и нетолерантност в страната:
-
В България най-често дискриминацията се осъществява на етнически принцип и засегнатите групи са етносите на ромите, турците, македонците и помаците. Има прояви на нетолерантно отношение към мигрантите и различни религиозни общности. През изминалите години са взети политически мерки за разрешаването на проблемите главно за турското население, мигрантите и донякъде за религиозните общности. Останалите малцинствени групи продължават да бъдат дискриминирани по различни начини въпреки полаганите усилия от страна на властите.
-
По отношение на гражданското законодателство и създаването на специализирани органи за борба с расизма и нетолерантността също за предприети относително работещи действия, за разлика от сферата на наказателното право, международните договори и някои промени в Конституцията, при които българската държава отказва да направи решителни промени.
-
В редица сфери на социалния живот, като образование, заетост и медии, също са регистрирани (макар и малко на брой и скрити) прояви на расизъм, нетолерантност и дискриминация. Неизменно най-засегнати в тези области са етносите на ромите и турците. На българските власти многократно са препоръчвани вземането на различни политически мерки, чрез които да разрешат констатираните проблеми, за съжаление с една част от тях различните български правителства отказват да се съобразят, което закономерно води до бавен напредък в тази област.
-
Най-голямо предизвикателство си остава интеграцията на ромите и включването на различните политически и икономически имигранти в българското общество, а за да се случи това е необходима ефективна работа не само от страна на властите, но и с помощта на всеки български гражданин.
В заключение, изострянето на съзнанието за проблемите на расизма и нетолерантността е крачката, без която успешното реализиране на интеграционните процеси не би било възможно. Добрата новина е, че информирането ни по тези въпроси и разпространяването на наученото е изключително лесна задача, която опира единствено до наличие на добро желание и гражданско съзнание.